ВИДЕО ЗАСНЕМАНЕ С ДРОН


Тракийският култов комплекс при Старосел

Тракийският култов комплекс при Старосел е сред Стоте национални туристически обекта. Тракийският култов комплекс в „Четиньова могила“, открит от Георги Китов през 2000 г., е най-големият открит досега тракийски царски комплекс с мавзолей. Гробницата-хероон, наричана от Георги Китов "храм", впечатлява с внушителната ограда (крепида) от каменни блокове, парадно стълбище с коридор и култова площадка. Входът е очертан от плочи с пластична и цветна украса. Вътрешното помещение е огромна (диам. 4,80 м) кръгла куполна камера с полуколони и цветни орнаменти. От северната страна на храма се намира вкопана скална вана за производство и съхранение на вино. Тя е с елипсовиднаоснова и плътна замазка. При разкопките вътре са намерени съдове за пиене на вино и цедилки.

Траките почитат Великата богиня Майка, която е отъждествявана с планина или скала. Натрупването на могили възпроизвежда планината и утробата на богинята-майка. Освен нея, е почитано и мъжко божество. Царят на траките играе ролята на медиатор – връзката между хората и боговете. Според Александър Фол, от аристократичните ритуали на траките, води началото си гръцкото религиозно учение, наречено „орфизъм“. Светилището в Старосел е изпълнявал точно такава функция – във вътрешната камера са се изпълнявали тайни орфически ритуали. Целта им е била усъвършенстване, извисяване на царя до антроподемон.


ПАМЕТНИК НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ В ПЛОВДИВ (Видео)

Паметникът на Съветската армия (известен с името Альоша) е гранитна статуя с височина 10,5 м, издигаща се на върха на хълма Бунарджик в Пловдив. Построен е през 1954 г. и официално е открит 3 години по-късно. Авторите му са архитектите Борис Марков, Петър Цветанов, Асен Марангозов и скулпторите Васил Радославов, Любомир Далчев, Тодор Босилков и Александър Занков. Прототип на паметника е руският войник Алексей Иванович Скурлатов (1922 – 2013).


Света Богородица Пловдив

На мястото, където днес се намира катедралната черква „Успение Богородично“, изглежда още през ІХ–Х в. е имало християнско светилище. При обновяването на църквата през 1844 г. под Светия Олтар била намерена надгробна плоча с недатиран гръцки надпис, който назовава като „ктитор на този Божи храм" знатния византиец Алиат. За църква „Света Богородица" във Филипопол споменава Никита Хониат: възобновена през 1189 г. при митрополит Константин Пантехни, тя била ограбена от кръстоносците на Третия кръстоносен поход. Впоследствие сградата била преиздигната.Възможно е редом с нея да е имало манастир, защото през 1553 г. пътешественикът Антон Вранчич (1504-1573) чул следното предание: „Когато Пловдив е минал под властта на турците, без намесата на някаква буря или земетресение се появила на самия връх [на едното от тепетата на Трихълмието] пукнатина и погълнала манастира. И сега там се подава пукнатина и се виждат върховете на потънали стени. Самият манастир е бил посветен на света Дева Мария.